Земетресението в Мароко уби хиляди. Но оцелелите, отбелязващи Рамадан, казват, че това не е разклатило вярата им

АМИЗМИЗ, Мароко (АП) — Земетресение преди месеци остави елементи от вкъщи й напукани и разрушени, само че Фатима Бари се почувства неверна, като прекара свещения за исляма месец Рамадан в палатка.

Благодарна, че е пощадена от земетресението с магнитуд 6,8 по Рихтер, което умъртви хиляди към нея в Атласките планини в Мароко, тя стоеше в развалената си къща и готвеше обичайните ястия, с цел да наруши ежедневните пости. Чувстваше се задоволително безвредно, сподели тя, до момента в който преди две седмици не избухна трус с магнитуд 3,3 по Рихтер.

Тя беше ужасена, само че остана.

„ Това е моята къща. Няма къде другаде да отида “, сподели 57-годишната майка на три деца и сви плещи.

Както доста от нейните съседи, тя е изтощена да чака естественият живот да се възобнови. Месеци откакто земетресението умъртви близо 3000 мароканци през септември, Бари остана в гореща и задушна палатка, предоставена от държавното управление.

За Рамадан тя и други почитаха традициите си измежду руините, готвейки тагин в глинени съдове и вършат самун и чай на печките си. В сряда, когато стартира Eid al Fitr, празничното въодушевление за доста мароканци се колебаеше сред тържественост и обезсърчение.

По време на месеца на размисъл Бари оценяваше фамилните и публичните събирания, както и дребните удоволствия като мента и върбинка, които засади още веднъж в кофи покрай отломките на покрива си.

Нейната общественост Амизмиз е един от по-големите градове, разтърсени от земетресението. Много хора, които бяха дали обещание да останат и да възстановят сходни общности, от този момент се реалокираха в по-големи градове.

За Мароко задачата за възобновяване е плашеща. Правителството пресмята, че повече от 300 000 души са били наранени от земетресението в Маракеш и петте най-силно наранени планински провинции, където живеят повече от 4,2 милиона души. Има проекти за възобновяване на учебни заведения, пътища и лечебни заведения и подкрепяне на фермери, които са изгубили стадата си.

Правителството съобщи, че се е заело да върне хората по домовете им и се надява, че реконструкцията ще донесе нови благоприятни условия за развиване на района на която от дълго време липсва инфраструктурата на туристическите центрове и крайбрежните градове на Мароко.

Но на място има отчаяние.

Строителните бригади, които работят по възобновяване на многоетажни здания за публични сдружения, са ядосани, че не са получили повече насоки от държавното управление по какъв начин да строят за бъдещето трусове. Необучени, те подреждат пепелни блокове и мазилка в руините на многоетажни здания.

Месец след бедствието протестиращите, ядосани на локалните управляващи и подозрителни в корупция, маршируваха из града, настоявайки за обещаната държавна помощ.

В края на януари държавна комисия за възобновяване сподели, че близо 58 000 фамилии са получили месечни стипендии от 2500 дирхама — или 250 $ — и повече от 20 000 семейства са получили първична вноска от помощ за възобновяване.

Общо публични лица споделиха, че възобновяване ще коства 120 милиарда дирхама (12 милиарда долара) и ще отнеме към пет години. Предложена е интернационална помощ, в това число заем от 1,3 милиарда $ от Международния валутен фонд.

В Amizmiz някои поданици споделиха, че оцеляват с месечните стипендии и чакат по-голяма сума, обещана за реорганизация. Мнозина споделиха на Асошиейтед прес, че не са получили нищо.

Миналия месец Мароканският институт за разбор на политиката разгласява данни от изследване, взето от октомври до декември, в което единствено 11% от хората, директно наранени от земетресението, споделиха, че са получили поддръжка от държавното управление.

Най-много труднодостъпните региони са изправени пред повече провокации.

В някои села държавното управление употребява ламарина и бетон, с цел да построи краткотрайни домове в казармен жанр. В Amizmiz има единствено палатки.

Общността се гордее, че се събира, с цел да си оказват помощ. Общностна асоциация, Alyatim, беше хазаин на вечерни вечери, обслужващи до 250 души, които нарушиха постите си за Рамадан.

„ Помощта идва единствено от асоциациите. Не идва помощ от държавното управление “, сподели Абделазиз Смина, 50-годишен ковач.

Смина сподели, че локалните управляващи са му споделили, че неговият напукан бетонен дом – сега държан изправен от дървени кокили – не е развален задоволително, с цел да дават отговор на изискванията за помощ. Неговите съседи към момента не са получили средства за помощ, с цел да им разрешат да купят железни порти от него за личното си възобновяване.

Но Смина и фамилията му са видели Рамадан като късмет да препотвърдят вярата си пред лицето на бедствието.

„ Всичко зависи от Бог “, сподели той.